Как да разберем кога е започнало времето?
Първата свободно движеща се във Вселената светлина е тази, която през днешния ден назоваваме галактически микровълнов декор, излъчена 380 000 години след Големия гърмеж. Преди това фотоните – частиците на светлината – са взаимодействали непрекъснато с материята, тъй че не можем да използваме светлината, с цел да забележим какво се е случило тогава. Но гравитационните талази към този момент са се движили свободно и физиците от дълго време допускат, че един ден ще можем да ги използваме, с цел да изследваме този тайнствен интервал.
И не щеш ли в този момент един екип към този момент разполага с математическите принадлежности, с цел да употребява гравитационните талази тъкмо за това начинание.
Отправната точка на тази работа е опитът да се разбере по какъв начин гравитационните талази взаимодействат с материята. Те минават през всичко, в това число и през нас като ни притискат или придърпват съвсем-съвсем незабележимо – с част от размера на атом. Ето за какво се нуждаем от извънредно чувствителни детектори, с цел да ги измерим; те въпреки всичко си взаимодействат с материята и ние можем да проучим дали и по какъв начин тези взаимоотношения са измерими.
„ Вече разполагаме с някои формули, само че приемането на значими резултати ще изисква повече работа “, споделя в изказване водещият създател Дипен Гарг от Лабораторията по физика на плазмата в Принстън. „ Не можем да забележим ранната Вселена непосредствено, само че може би можем да я забележим косвено – в случай че разгледаме по какъв начин гравитационните талази от това време са повлияли на материята и радиацията, които можем да следим през днешния ден. “
Отправната точка на работата въобще не е обвързвана с гравитационните талази, а с физиката на плазмата в реакторите за нуклеарен синтез. Ядреният синтез е това, което зарежда звездите и един ден може да ни обезпечи електричество без въглеродни излъчвания. Оказва се, че някои от уравненията, които ръководят едното, могат да бъдат изменени, с цел да обяснят другото.
„ В общи линии използвахме машината за плазмени талази, с цел да решим казуса с гравитационните талази “, споделя Гарг.
Гравитационните талази са промени в пространство-времето и не се гълтам от нищо; във вселената няма и нищо, което да ги стопира. Но откривателите допускат, че другите детайли на вселената – от черните дупки, през неутронните звезди, до планетите и елементарните звезди – им въздействат. Така изучавайки гравитационните талази, можем да получим визия за държанието на тези небесни тела и за събития, които не бихме могли да разберем по различен метод.
„ Мислех, че това ще бъде дребен, шестмесечен план за един дипломант, който ще включва решаването на някакъв елементарен проблем “, прибавя съавторът Иля Додин, теоретичен началник на Гарг. „ Но откакто започнахме да се задълбочаваме в тематиката, осъзнахме, че доста малко се схваща за картинката и че тук можем да се направи доста съществена теоретична работа. “
